Животът е по-богат от любовта, това иска да ни каже Киплинг със своите истории, в които отделя внимание на „най-великото човешко чувство“. Английският писател, естествено, не е откривател на подобно заключение. Но Киплинг, като всеки истински автор, има своята дума, своите думи към читателите си чрез неповторимите си разкази.

Грубата житейска правда на Киплинг личи като оголен нерв, особено в неговите любовни истории. Разказвачът не може да се примири с фалша — а прекалено голяма част от любовта е фалш! — не може да се примири с театъра — а почти всичко в любовта е театър — където актьорите-влюбените смятат, че са сами в света!

Киплинг не е наивен, а циничен наблюдател. Той не е „чувствен“ писател, а „спокоен“ разказвач. Но нима можем да забравим самозапалилите се влюбени, оградили се с огъня от жестокия свят? Нима можем да забравим странстващия из Индия афридий, който търси отмъщение за поруганата си чест, но всъщност дири загубената си любов? Можем ли да забравим жената, поела с чудодейна магия всички болести на своя неверен любим? И, разбира се, нима няма да препрочитаме отново и отново историята на неблагословените от Църквата, написана с чиста и висока поетичност, която я превръща в шедьовър на световната литература.

Четенето на Киплинг е празник за истинския ценител!

Издание:

Ръдиърд Киплинг

Неблагословени влюбени

 

Английска, първо издание

 

София, 2000

 

© Светлозар Бахчеванов — съставител, 2000

© Светлозар Бахчеванов, Момчил Райчевски („Уилям Завоевателят“ и „Гибел за жените“) — превод, 2000

© ИК „Сирени“ — издател, 2000

 

Превод: Светлозар Бахчеванов, Момчил Райчевски

Художник на корицата: Николай Кондев

Формат 84×108×32

Печатни коли 15

Предпечат: „ФОТОНИКА“

Печат: Инвестпрес АД

ИК „Сирени“