Жрица на божественото начало

В младенческа възраст почти всеки е поет и копнее да пресъздаде видимия свят. Но какво може да пресъздаде роденият с поетичен дар, ала без зрение? Отговор ни дава поезията на Румяна Каменска-Донкова.

Родена в Банкя през 1963 г., тя прави творческия си прощъпалник в началните класове и не го изоставя след гимназиална възраст. По това време носи три дини под мишница: работи като клавиатуристка по брайловата азбука в печатница, следва задочно българска филология, пише и публикува стихове.

В литературния клуб „Ив. Вазов“, който ръководех, тя дойде деветнадесетгодишна, но бързо спечели обичта на всички колеги с искреност и прямота, с висок художествен критерий, с чувство за хумор. Редовно участваше в публичните изяви на творците, сътрудничеше на вестници и списания: „Зари“, „Пулс“, „Читалище“, „Жената днес“, „Пламък“ и др. В конкурса на Шестия републикански фестивал на художествената самодейност стиховете й бяха отличени с лауреатско звание и златен медал. За живота и творчеството й бе създаден документален филм.

Кое е характерно за нейната лирика? Поетесата владее класическата форма на стиха, предоставяйки му повече свобода. Но главно достойнство на поезията й си остава наситеното с емоции и мъдрост вътрешно състояние на лирическия герой, неговата отдаденост на Божественото начало. Така Румяна разкри изстрадани ценности от един невидим и непознат за зрящите свят, като „досътво-ри“ и обогати видимия човешки свят.

Преди години й посветих и публикувах стихотворение, с чийто финал завършвам тези редове и пожелавам на първата нейна книга „На добър час!“:

„Невидимият свят те вика:

Покръсти ме с красота!

А ти си жрица на езика

и слуга на съвестта

и с думи, тайно уловени

от безмълвните вселени,

изпей душата си столика —

по-красива от света!“

Иван Коларов

Скъпи приятели,

Наричам ви така, защото искам да споделя с вас най-съкровените и ценни истини, до които съм достигнала в живота си. Поезията е изповед, затова всеки, който я приеме със съчувствие и разбиране е мой приятел. В тази книга са събрани моите търсения, надежди, радости и разочарования — и, най-важното, отговорът на въпроса, който винаги ме е вълнувал — какъв е смисълът на човешкия живот. Но преди това ще ви разкажа накратко за себе си.

Родена съм в Банкя. Не виждам от рождение. Пиша от малка. Винаги търсех някакъв идеал, нещо, което да даде смисъл на живота ми. Пишех за България, за велики личности в нашата история. Когато пораснах, пишех за любимия с надежда, че само той може да направи живота ми красив и полезен. Постепенно всичките ми надежди нещо да запълни празнотата в мен угасваха. Оставаше ми за спомен само написаното в безнадеждни и радостни мигове. Разбрах, че славата не може да даде истинска радост. Омъжих се, имам щастливо семейство, но самотата си оставаше в мен. Мислех, че е неестествено човек да страда, да има нужда от разбиране и подкрепа, но да е несподелимо сам със себеси.

Имах възможност да издам книга, но нямах желание за това. Съзнавах голямата отговорност на всяко изкуство да възпитава, да учи хората на добро. Аз нямах какво утешително да дам на моите приятели, а тъгата човешка и без това е достатъчна.

Дълго живеех, унесена в делничните грижи и не усещах как минава времето. Със съпруга ми с болка се питахме няма ли нещо, което да запълни сърдечната празнота. Тогава намерих ме Библията.

Изслушахме я на касети. След дълги години на забрана в нашата фонотека се бяха съгласили да я запишат. Четяхме без предубеждение, приемахме я като израз на волята на нашия Създател за нас. Разбрахме, че самотната празнота, от която толкова страдаме, не е естественото състояние на човека. Той си е избрал да бъде сам още в Едемската градина, когато се е отделил от Твореца си. Но Бог е знаел за огромната му нужда и е оставил Своята свещена книга като пътеводител за уморените и измъчени от лутане Негови деца. Четяхме Библията със съзнанието, че това е най-важно за нас. Изследвахме пророчествата в нея и разбрахме голямата Божия сила и мъдрост. Там Той е предсказал цялата човешка история. Като виждахме как всяко пророчество се е изпълнило, изпитвахме гореща благодарност към всемогъщия Бог, Който владее цялата Вселена, от началото предсказва края и с нежна грижа води всеки човек по трудния му път. Избрахме нашия спасител Исус Христос за приятел и водач в живота си. Заплашителната празнота изчезна, защотто Бог е оставил в сърцата ни място за Себе Си, което ние така старателно се опитваме да запълним с нещо друго. Дълго не бях писала. Когато повярвах, пожелах да споделя с другите моето щастие и пълнота. За кратко време написах много неща и ги подарявам на вас, защото сега имам да ви кажа нещо много важно — Бог ви обича и ви моли да приемете Неговата воля в живота си.

Издание:

Румяна Каменска. Небесен хляб

Издателство „Нов живот“, София, 1996

Редактор: Иван Коларов

Предпечат: Николай Миланов